Тест за ходене 10 метра е кратък функционален тест, с който измерваме скоростта на ходене. Резултатът обикновено се записва в метри за секунда. Тестът не поставя диагноза. Той показва как човек се придвижва при конкретни условия и позволява да сравним резултата при последваща оценка.
Най-важното е да използваме един и същ протокол. Темпото, настилката, помощното средство и точният измерван участък трябва да останат сравними.
Какво измерва тестът за ходене на 10 метра?
Основният показател е скоростта на ходене. Тя описва колко метра човек изминава за една секунда. Това е практичен начин да проследим ходенето без сложна апаратура.
В неврологичната рехабилитация 10-метровият тест се използва за проследяване на промени в скоростта на ходене. Той е един от утвърдените функционални измерители при възрастни с неврологични състояния.
Резултатът обаче не показва самостоятелно защо човек ходи по-бавно. Затова физиотерапевтът го съчетава с оценка на сила, баланс, контрол, умора и конкретни ежедневни задачи.
Как се прави тест за ходене 10 метра?
Съществуват различни варианти на протокола. При някои се засичат всички 10 метра. При други човек има зона за ускоряване и забавяне, а терапевтът измерва само средния участък. Затова винаги трябва да запишем кой вариант сме използвали.
Проучванията показват голямо разнообразие от протоколи. Затова не е добра идея да сравняваме резултат от един вариант с резултат от друг. Темпото и настилката също могат да повлияят на измерената скорост.
Как се изчислява скоростта на ходене?
Резултатът се записва в метри за секунда (m/s).
Например човек изминава измервани 10 метра за 12,5 секунди. Изчислението е 10 ÷ 12,5 = 0,8 m/s. Ако конкретният протокол засича само 6 метра, във формулата използваме 6 метра, а не 10.
Самото число има смисъл само когато знаем условията. Затова отбелязваме удобно или бързо темпо, помощно средство, настилка и използван протокол.
Какво може да покаже резултатът?
Промяна във времето
Повторното измерване може да покаже дали скоростта се е променила при сходни условия. Така тестът допълва наблюдението на ежедневната функция.
Разлика между две темпа
При подходящ пациент терапевтът може отделно да измери удобно и по-бързо безопасно ходене. Двете стойности не трябва да се смесват.
Проследяване на плана
Тестът може да участва в проследяването след период на рехабилитация. Резултатът се разглежда заедно със сила, баланс и реални дейности.
Нужда от по-подробна оценка
Необичайно бавната или нестабилна походка не обяснява причината. Тя е сигнал да оценим по-подробно функцията и безопасността.
Има ли една „нормална“ стойност за всички?
Не е разумно да използваме една стойност като универсална граница за всички хора. Възрастта, диагнозата, стадият на възстановяване, използваното помощно средство и самият протокол могат да променят резултата.
Освен това различните клинични групи имат различни данни за надеждност и промяна. Затова интерпретацията трябва да следва конкретния контекст, а не произволно число от интернет.
В практиката често е най-полезно да сравним човека със собствения му предишен резултат при еднакви условия. След това свързваме числото с важна функция, например по-сигурно ходене до магазина или по-лесно придвижване вкъщи.
Каква е разликата между 10-метровия и 6-минутния тест?
| Тест | Основен фокус | Типичен резултат |
|---|---|---|
| 10-метров тест за ходене | Скорост на ходене за кратко разстояние | Метри за секунда |
| 6-минутен тест за ходене | Изминато разстояние и толеранс към по-продължително ходене | Метри за 6 минути |
Двата теста дават различна информация. Затова единият не заменя автоматично другия. Физиотерапевтът избира теста според конкретната цел на оценката.
Защо тестът е полезен при възстановяване след инсулт?
След инсулт ходенето често е важна функционална цел. Систематични данни подкрепят използването на 10-метровия тест за оценяване и проследяване на скоростта на ходене.
Това не означава, че един резултат е достатъчен за оценката след инсулт. Терапевтът трябва да разгледа и баланса, помощта при ходене, силата, умората, способността за завой и безопасността в реалната среда.
Ако темата е конкретно възстановяване след инсулт, вижте домашна рехабилитация след инсулт. За по-обща активна работа с движение вижте кинезитерапия.
Кога тестът не трябва да се прави самостоятелно?
Не правете самостоятелен тест, ако човекът има висок риск от падане, нужда от физическа помощ при ходене или ново влошаване. По време на теста прекратете ходенето при гръдна болка, изразен задух, силно замайване, усещане за припадък или внезапна промяна в неврологичното състояние.
Внезапна нова слабост, лицева асиметрия или нарушение на говора изискват спешна медицинска оценка. Не използвайте теста, за да отлагате медицинска помощ.
Когато има риск от падане, физиотерапевтът трябва да осигури подходящо наблюдение и помощ. Целта е да измерим функцията, без тестът да създава ненужен риск.
Как използваме теста в Kphysio?
При нужда използваме скоростта на ходене като част от по-широка функционална оценка. Първо уточняваме какво реално затруднява пациента. След това избираме подходящ тест и записваме условията, за да можем да повторим измерването по същия начин.
Например целта може да бъде по-сигурно ходене, по-добър баланс или връщане към по-дълга разходка. В такъв случай 10-метровият тест дава една част от информацията. Можем да го комбинираме с оценка на баланс, ставане от стол и по-продължително ходене според случая.
При проблеми с баланс и координация може да разгледате и тренировка за баланс и координация.
Източници и допълнително четене
A Core Set of Outcome Measures for Adults With Neurologic Conditions Undergoing Rehabilitation
Distance-limited walk tests post-stroke: systematic review of measurement properties
При затруднено ходене можем да оценим скорост, баланс, сила и конкретните ежедневни задачи, които създават проблем.
Запазете час за оценка
